Чудесата на Великден "се приземяват" в различни измерения. Хилда Казасян никога няма да забрави как навръх празника в "Свети Георги" се запознава с бъдещия си съпруг Чочо Попйорданов. Певицата отишла в храма, за да посрещне Възкресението. Държала свещ и слушала литургията. По едно време видяла как неволно подпалила дългата коса на жената пред нея. Дъщерята на Вили Казасян много се притеснила, а околните миряни се засуетили. И точно в сюблимния момент като на кино отнякъде се появил Чочо Попйорданов. Втурнал се, хвърлил се върху дамата в беда и потушил пламъците в къдриците й. "Такъв си беше Чочо - самоотвержен. Спасител по душа", разказва Хилда с усмивка. Разбира се, тогава тя гледала сцената като вцепенена, но успяла да се съвземе и горещо му благодарила. През ноември на същата година двамата се венчават в любимата им църква.

Има и друг тип истории, които доказват, че Бог никога не ни обръща гръб. Защото хем понякога се съмняваме във Възкресението, хем често казваме за някого: "Живее втори живот". Самите ние за добро или лошо минаваме през тежки ситуации, в които ни трябват огромни запаси от вяра, за да преживеем кризите. Докато Мавриков се е направил на поп, Китодар Тодоров тръгнал на църква, защото повярвал след спасение от перитонит в детството. Журналистът Георги Пеев живее след трансплантация на сърце и бъбрек, шегувайки, се че е като кола със сменен двигател и гуми. Свещеникът Васил Котев се бори с левкемията само с билки и надежда, докато копае лозето си и поддържа църквата в няколко села.

Когато Бог ти се усмихне

Истории с невероятен обрат и намеса от небесата

Има моменти, в които те застига непреодолимата мисъл, че Бог ти е помогнал. Да се надяваш на чудото, и то да дойде, далеч не е само библейски сюжет: случва ни се поне няколко пъти в живота. Тогава благосклонната усмивка на някаква висша сила е единственото ни спасение. След такива моменти немалко хора се обръщат и вече редовно палят свещичка в църквата. Тук ще разкажем истории на българи, при които съдбата играе прекалено голяма роля, за да я заподозрем в неутралитет.

Мавриков заместил попа в Долно Ябълково

Освен че Великден е свързван на първо място с духовно пътуване, този ден извиква в съзнанието полъха на пролетта. И надеждата. Зелени поляни, огрени от слънчеви лъчи, семейството се събира, има вкуснотии на трапезата. Един такъв спокоен и приветлив свят описва Васко Мавриков, заговори ли за село Долно Ябълково в Странджа - досами границата. Там родителите на съпругата му Валя имат къщичка, жителите на селото се броят на пръсти и само по празниците уличките се изпълват с радостна глъч на роднини и приятели. Хората почти не знаят какво се случва наоколо, нито кой е начело на държавата, нито имат идея за социални мрежи - тотален релакс. Добре, че е кметският наместник да ги светне от време на време какво се случва в света, разказва актьорът. Местното чудо е Марков камък - смята се, че го е хвърлил Крали Марко с едната си ръка и когато жени пият мълчана вода от него, после зачеват. Вечер хорицата се събират в класическа кръчма, която наричат Библиотеката, защото там научават местните новини. Имат си и църква - "Света Богородица", построена през 1892 г. Свещеник идва специално, и то само по големи събития. Преди две години обаче попът бил възпрепятстван. Там живее и една жена, която хем носи пощата, хем се грижи за черквата. В събота вечерта Мавриков и фамилия тъкмо се били навечеряли и поели към храма, за да срещнат празника с останалите миряни. Въпросната жена му се примолила да замести свещеника. Ти си чиста душа, ставаш, рекла му тя. Той се задърпал - ама как така, грехота е да се влиза зад амвона. Почувствал се точно като героя си от "Корпус на бързо реагиране". Трябвало да спасява ситуацията и ритуала. А нали смисъла на Великден е това - спасителен ден. Слава Богу, Васко е учил оперно и църковно пеене, пял е и в църковен хор достатъчно дълго. От него се искало да вземе голямата свещ, с увита лента около ръка, да влезе отзад и в полунощ да излезе с думите "Христос Възкръсна" и всички да си запалят от неговата свещ. Приглушили светлината, той имал няколко минути да съобрази какво да прави. Малката му дъщеря Йоана прошепнала: "Тате, къде си?". "Тука, тука", отвърнал тихичко той. Жената била камбаната и Мавриков излязъл сериозен и вглъбен отвътре, с плътен глас и респект си казал репликата и хората се изредили да вземат огън от него. После повел шествието и три пъти обиколили черквата.

Китодар оживява след перитонит

Китодар Тодоров е известен като ревностен християнин и си има и църковно име - по кръщелно свидетелство е Филип.
Никога няма да забрави как е бил спасен с помощ свише. Бил на 12 години и слушал едно парче, което му се струвало антихристко и усещал, че не прави добре. "Беше краят на зимната ваканция. В петък ме сви коремът със страхотни болки. Бях с един приятел и отидохме в поликлиниката. Там казаха - гастрит. Успокоих се, но в събота и неделя продължаваше да ме боли. Пиех само мляко. В понеделник трябваше да съм на училище и добре, че беше така! Още по-хубаво беше, че баба ме заподозря в преструвка и насила ме замъкна до даскалото. Но се отбихме при сестрата. Тя каза бързо да дам кръв, за да се види за какво става дума. Отидохме в поликлиниката, оттам ме пратиха по спешност в ИСУЛ и ме оперираха. Оказа се перитонит. Бях спасен", спомня си Китодар.

Години по-късно започва съзнателно да ходи по Божията воля и се кръщава в храм във Владая.
"За мен християнството е истинският път към Бога. Това с очакването на чудо, за да бъдеш убеден, че той съществува, е грешка, която всички правим, когато сме млади във вярата. Но после разбираш, че не е необходимо и че е проява на егоизъм. Липсата на Бог е наказание", казва талантливият актьор.

Да се родиш три пъти

Ако много от нас си мислят, че са проумели колко е ценен животът и какъв дар от Бога е той, то за журналиста от Хасково Георги Пеев всяка глътка въздух е като прераждане.
На практика е започвал отначало три пъти живота си през 38-те си години на този свят. Младият мъж е единственият у нас и сред малкото в Европа с успешна не една, а две трансплантации - и то на сърце и бъбрек.
Като всяка беда тежката диагноза идва изневиделица. След прекарана обикновена настинка се оказва, че Пеев е с тежко увреждане на бъбреците. Започва хемодиализа, докато се закрепи за трансплантация.
През 2012 година майката на Георги - Таня, ляга с него в болничната стая на Александровска болница, за да му даде втори път живот, като му дари бъбрека си. Тогава обаче идва новият студен душ - новината, че Жоро е с увредено сърце и първо ще му трябва ново, за да му бъде трансплантиран бъбрек, иначе шансовете му за оцеляване след бъбречна трансплантация са минимални, е тежката дума на лекарите.

Тогава започва новото броене. Журналистът и за минута не показа отчаяние през трите години в листата на чакащите за присаждане на сърце. Напротив, вярата му в добрия край беше по-силна от всякога.
Макар Жоро да е с рядка кръвна група, което още повече намалява шансовете му за подходящо донорско сърце, чудото идва през лятото на 2013 година.

Новината, че за него има подходящ орган, го заварва на брега на Бяло море, където Жоро е на почивка със съпругата си Ани и 5-годишния им тогава син Калоян.

За 5 часа взема разстоянието от Гърция до столичната болница "Света Екатерина", а по ирония на съдбата новото си сърце той получава навръх петия рожден ден на сина си.
Въпреки тежката интервенция, която му предстои, той ляга спокоен и с пълно доверие към лекарите на операционната маса. Последното му изречение, преди да затвори очи за операцията, към тях е: Направете така, че да мога да отпразнувам рождения ден на сина си!

Операцията минава успешно, а възстановяването е бързо. Жоро започва втория си живот. Първите месеци след изписването от болницата прекарва на село с родителите си, за да предпази все още крехкия си организъм от заразите, но и да е близко до природата, за да напълни гърдите си със свеж въздух за новото начало. По това време най-крилата му фраза към колегите и приятелите от Хасково, с които в първите месеци от възстановяването си се чуваше само по телефона и в интернет беше: Поздрави на всички от сърце!

Само година и половина след първата трансплантация Пеев получи и нов бъбрек от майка си. След изписването му в типичния си стил дори си позволява да се шегува, като сравнява двете трансплантации с ремонт на кола и казва: Преди ми смениха двигателя, а сега съм и с нови гуми.
Георги Пеев смята, че той е не просто късметлия, а истински щастлив човек. "Искам да кажа на всеки, че трябва да е по-уверен, независимо дали е здрав или болен. И да вярва! Да вярва, че чудеса се случват!", казва той.

Свещеник бори левкемията с вяра и билки

Да научиш страшната диагноза, че си болен от левкемия, е като да имаш среща със смъртта. От теб зависи ще намериш ли сили да се бориш със зъби и нокти за живота си, или пък ще се предадеш. "Ако имаш вяра, имаш и по-голям шанс", твърди 64-годишният свещеник Васил Котев от село Илинденци. Вече година и 3 месеца той лекува тежката болест най-вече с вяра и с билки. Пие само лекарства на билкова основа, които му ги донасят от Франция. Всеки месец те му струват 600 лева. "Животът е най-ценен, парите нямат значение. На едно погребение в началото на 2014 г. получих стомашни болки. Не допусках, че съм тежко болен. Но при прегледа и последвалите изследвания стана ясно, че страдам от левкемия. Бях много зле, едва се крепях, мислех, че си отивам. Бях между живота и смъртта, но избрах да се боря. Много ми помагат и моите близки, за да живея вече над година втори живот", изповядва Божият служител. Признава, че се стресира от лекари, от прегледи, от лечение с лъчетерапия или химиотерапия. Затова залага на народната медицина и на билките. "Много мои познати се подлагаха на лечение с химия - било с лекарства, било с лъчетерапия. Караха по няколко месеца и вече ги няма на този свят. Аз отказах подобно лечение. Бог знае, докога ще ме има тук, но в момента съм добре", казва отец Васил. Той служи в селата Микрево, Каменица, Горна Крушица, Драката и Кърпелево. Дори се захванал да ремонтира църквата в Микрево по проект за близо половин милион лева. Това е свързано с много тичане, нерви и време, но иска да остави нещо след себе си. "Някога всички ще знаят, че по мое време е обновен и стегнат храмът", казва свещеникът. Той не крие слабостта си към виното - напитката на боговете. Но силата му не е да го пие, а да отглежда грозде, да произвежда течен еликсир и да го споделя с роднини, приятели, близки и гости. За Божия служител няма никаква дилема къде е истината. В Бог или във виното? В Църквата или в лозето? В Библията или в мотиката? "Църквата и Библията са на първо място, в тях е вярата, всичко друго е далеч назад. Но истината е и в Бог, и във виното. Защото Бог е любов, а виното се прави с много любов", твърди отец Васил.

Станислава дава курбан

Станислава Христова от Варна, която се върна от оня свят благодарение на лекарите, и която е една от героините на кампанията на в. "Стандарт" -"Възкреси доброто", е напълно възстановена и се радва на добро здраве и щастливо семейство. На 9 април станаха точно 3 години, откакто като бременна тя получи първи инсулт, след това втори и изпадна в кома заради аневризма в мозъка. Нейният живот и живота на бебето спаси екипът на д-р Мирослав Лилов. И от благодарност, когато се роди дъщеричката й, тя й даде неговото име - Мирослава. Младата майка имаше разширение на кръвоносен съд в мозъка и се нуждаеше спешно от сложна операция. Без нея не беше ясно колко време щеше да се радва на живота и на близките си. Финансирането на скъпия стенд от 39 000 лв. обаче не се поемаше напълно от касата. Тя даде само до 10 000 лева. Останалите средства дойдоха от върнатите бонуси на чиновниците след намесата на тогавашния здравен министър проф. Николай Петров. За трета поредна година Стаси прави курбан за здраве, като приготвя за Великден цяло агне, което ще дари на болните от инсулт и инфаркт в близкия хоспис във Варна. Преди това е канена при Гала в "На кафе" и ще бърза да се прибере за празника. Тя не можа преди година да се пребори с ТЕЛК в МБАЛ" Св.Анна", които й признаха само 34% инвалидност и не й дадоха право на пенсия. А тя не може да продължи да работи по любимата си професия - коафьор, поради тежките последици, които може да има за здравето си от постоянен контакт с бои и стоене права на крака.
Съпругът на Станислава вече близо година работи като строител в Германия, за да издържа семейството - малката Мирослава и кака й Кристина, която е ученичка в трети клас. Бащата Мирослав няма да си дойде на Великден, но е изненадал приятно всички, като се върнал за малко на 1 април.