Плавно увеличение на осигуровките и на пенсионната възраст са две от ключовите мерки на правителството за намаляване на огромния дефицит в Националния осигурителен институт и за постигане на по-високи пенсии. Вицепремиерът Ивайло Калфин (АБВ) представи вчера пред журналисти пакет от близо 30 мерки за промени в пенсионноосигурителното законодателство. За да покажат своята подкрепа, в пресконференцията участие взеха премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов.
Вноските за пенсия и за безработица да започнат да се вдигат на стъпки от догодина, предлага Калфин. В период от 12 г. напред те трябва да нараснат с общо 4,5 процентни пункта, като през година се увеличава с 0,5 процентни пункта вноската за фонд "Пенсии" и на следващата година - с 0,2 за фонд "Безработица".
"Преходът е плавен и поносим и за работодатели, и за работещи. Той е много по-щадящ от сега действащия текст в Кодекса за социално осигуряване, който предвижда от 2017 г. осигуровката за пенсия да нарасне с цели 2 процентни пункта заради по-голяма вноска към универсалните пенсионни фондове", обясни Калфин. Той обаче уточни, че има още един месец за обсъждания в съвета за тристранно сътрудничество и в парламента, където ще бъдат представени и други становища по темата. Работодателските организации са категорично против вдигането на осигурителната тежест, преди да са изчерпани всички възможности за спиране на течовете в системата. Не е ясно и как ще реагират депутатите от Реформаторския блок, които са против всякакво нарастване на данъчна и осигурителна тежест.
Запитан дали е съгласен да се увеличават осигуровки, финансовият министър Владислав Горанов отговори лаконично: "Дошли сме да ви кажем какво сме се разбрали, а не какво не сме."
Самият Бойко Борисов даде оценка "Отличен" на свършената от Калфин работа по подготовката на промените в пенсионната реформа. "Господин Калфин свърши огромна работа в тези 5 месеца като вицепремиер и като социален министър", каза Борисов.
Той също подчерта, че с присъствието си на общата пресконференция показва, че подкрепя представените от Калфин мерки. Все пак Борисов коментира, че нямат претенциите, че това е най-съвършеният документ. "Може да претърпи корекции по време на дебатите, които предстоят, но към тази дата мисля, че господин Калфин се е постарал максимално всеобхватно и прецизно да подреди целия модел за следващите 15 години", заяви Борисов.
Ако парламентът приеме схемата за вдигане на осигуровките за пенсия и безработица, така както я предлага Калфин, ще отпадне сега предвиденото увеличение на вноската за втора пенсия с 2% от 2017 г., обясни още финансовият министър.
От догодина по-големи осигуровки се очертават за земеделските стопани. За тях се планира поредно увеличение на минималния осигурителен праг с 60 лв., след като от 1 януари т.г. летвата бе вдигната от 240 на 300 лв. От 2017 г. ще има още едно увеличение с 60 лв., така че осигурителният праг за земеделските производители да се изравни с този на самонаетите - 420 лв.
В пакета от мерки обаче липсва лансираното по-рано от Калфин намерение максималният осигурителен таван да догонва 10 пъти минималната работна заплата в страната.
Поправките ще минат в парламента
Бойко Борисов, премиер
"Със своето си присъствие тук, първо, подкрепям това, което се предлага и, второ, съм длъжен да осигуря ГЕРБ да го подкрепи. Калфин е длъжен да осигури АБВ. Съответно е говорено с Радан Кънев, казано му е какво трябва да се направи. Така че да обезпечим да минат в парламента нещата.
250 млн. лв. повече в хазната от догодина
С 250 млн. лв. повече са приходите от осигуровки през първите три месеца на т.г. в сравнение с 2014 г., отчете финансовият министър Владислав Горанов. Освен от по-добрата събираемост ръстът на постъпленията се дължи и на няколко промени в пенсионното и осигурително законодателство, които влязоха в сила от началото на годината. От 1 януари стажът за мъжете и жените бе увеличен с 4 месеца, като за жените тази година ще е 35 г., а за мъжете - 38 г. Освен това максималният осигурителен доход бе завишен от 2400 на 2600 лв., а минималните прагове за осигуряване на земеделските стопани - от 240 на 300 лв. За всички останали работещи пък най-ниските осигурителни доходи бяха завишени средно с 4.4%. Освен това от 1 януари вече укриването на осигурителни плащания от страна на работодателите е криминално престъпление, което може да се накаже със затвор.
"Нараснали са постъпленията от всички видове осигуровки - здравни, в Държавното обществено осигуряване, в Учителския фонд. Дори в универсалните пенсионни фондове са влезли 23 млн. лв. повече през първите три месеца на годината", заяви Владислав Горанов.
Полицаи и военни още спорят за възрастта
Въвеждането на възраст за пенсиониране на заетите в силовите ведомства все още е обект на спор. Очаква се да има позиция в средата на април. В момента за да се пенсионират полицаи и военни, се изисква единствено да имат 27 г. стаж, като 18 от тях са в системата. Единият вариант е да се фиксира в закона възраст около 52 години. Причината е, че за 2014 г. по данни на НОИ това е фактическата възраст на пенсиониране на заетите в силовите ведомства. Друг вариант е предложен от самите полицейски синдикати. Те искат за всяка година работа в трудни условия възрастта за пенсиониране да се намалява с по 4 месеца. Така 18 г. стаж в трудни условия ще даде възможност за излизане в пенсия 6 години по-рано. Ако обаче човек от системата работи зад бюро, тази привилегия отпада. "Нямаме намерение да премахваме останалите социални придобивки за полицаи и военнослужещи", увери вицепремиерът Калфин.
И мъжете, и жените ще работят до 65 г.
Излизаме в заслужен отдих и при недостиг от 12 месеца
Плавно увеличение и изравняване на възрастта за пенсиониране на жените и мъжете предстои през следващите 20 години. През 2037 г. и за двата пола в пенсия ще се излиза при навършване на 65 г. След това ще действа автоматичен механизъм за нарастване на възрастта в зависимост от продължителността на живота. Предлага се първоначално пенсионната възраст за дамите да расте с по 2 месеца всяка година до 2029 г., а от 2030 г. - с по 3 месеца до 2037 г. Предложението за мъжете е възрастта да нараства също с по 2 месеца през 2016 г. и 2017 г., а от 2018 г. с по 1 месец всяка година до 2029 г. Стажът от догодина ще расте с по 2 месеца до достигане през 2027 г. на 40 г. за мъжете и 37 г. за жените. Хората, които нямат толкова прослужени години, ще работят до 67-годишна възраст, а не до 65 както е сега. Освен това тези хора трябва да имат поне 18 г. навъртян стаж, а не както се изисква в момента - 15 г. Този стаж ще се вдига постепенно с по три месеца на година.
В пакета промени е и идеята на вицепремиера Ивайло Калфин хората, на които не им достига една година възраст, също да може да се пенсионират. До живот обаче те ще получават по-ниска пенсия - с по 0.4% намаление за всеки недостигащ месец. Миньори и металурзи също ще работят повече. За първа категория труд възрастта за пенсиониране на мъжете ще расте всяка година с по 2 или 3 месеца, така че през 2037 г. да достигне 57 г., а за втора категория - 62 г. За жените тези две възрасти трябва да се достигнат чак през 2043 г.
Пенсиите ще растат по-бързо
Таванът пада от 2019 г. само за новоотпуснатите пари за старост
Нов механизъм за актуализация на пенсиите ще допълва швейцарското правило. Предлага се от 2017 г. да се даде по-голяма тежест на всяка година осигурителен стаж, като се завишава индивидуалният коефициент във формулата на изчисляване на размера на пенсиите. В момента този коефициент е 1.1, като се предвижда плавно да нарасне до 1.5. "На практика това означава пенсиите да се вдигнат с 40%, но няма да запишем сега график за това покачване. То ще зависи от възможностите на бюджета и всяка година ще се определя в Закона за държавния бюджет", обясни вицепремиерът Ивайло Калфин. Увеличаването на коефициента, отчитащ осигурителния стаж, ще бъде както за новите, така и за заварените пенсии. Ако в определена година няма възможност за по-голям скок на парите за старост, ще се приложи само швейцарското правило, което зависи от инфлацията и ръста на средния осигурителен доход. Заради отрицателната инфлация през 2014 г. от 1 юли т.г. актуализацията на пенсиите ще бъде само 1.9%. Очакванията са и през 2015 г. да има дефлация.
От 1 януари 2019 г. се предвижда отпадане на тавана на новоотпуснатите пенсии. За старите таванът ще се вдигне, като вече ще е 40%, на 35% от максималния осигурителен доход.
В пакета от предложения за изменение на пенсионната система няма въвеждане на данък върху пенсиите за работещите пенсионери, отпада и предложението държавните служители сами да плащат осигуровките си.
От догодина ще се премахне възможността при работа на две места хората да ползват бонуса 4 години стаж да им се зачитат за 5. От 2019 г. пък ще отпаднат трите години по избор преди 1997 г. при изчисляване на индивидуалния коефициент за определяне на пенсията.
Сменяме фонда по няколко пъти
Смяната на универсален фонд за втора пенсия с държавния в НОИ няма да е еднократен, както предвижда в момента законът. Това ще може да става всяка година, но не по-късно от 5 г. преди навършване на възрастта за пенсиониране. Това ще внесе за приемане финансовият министър Владислав Горанов, след като обеща да коригира част от промените във втория стълб на осигуряване, влезли в сила от началото на т.г. Натрупаните средства по индивидуалните партиди на хората, избрали НОИ, ще се прехвърлят в Сребърния фонд. Вноските на постъпилите за първи път работа ще постъпват в избран универсален пенсионен фонд. Индустриалните категорийни работници също ще може да избират къде да отиват вноските им за ранната пенсия - в НОИ или в професионален фонд.
В пакета пенсионни промени ще влязат на по-късен етап и предложенията на КФН за въвеждане на два вида фондове във втория стълб - балансиран и консервативен, както и за създаване на гаранционен фонд и намаляване на таксите, които събират пенсионните дружества.
