Това стана ясно по време на заседанието на Националния съвет по тристранно сътрудничество (НСТС). На него национално представените работодателски организации, двата синдиката КНСБ и КТ "Подкрепа", вицепремиерът Ивайло Калфин, финансовият министър Владислав Горанов и зам. здравният министър Ваньо Шарков обсъдиха промените в закона за здравното осигуряване, които предлага ведомството на Петър Москов. Те бяха приети от Министерски съвет и разгледани на първо четене в здравната комисия в Парламента. Идеите предвиждат въвеждане на задължителни отстъпки за иновативните лекарства, които плаща касата, увеличаване на Надзорния й съвет с двама души, разделяне на пакета с услугите, които НЗОК финансира на две, оценка на удолетвореността на пациентите от медицинските дейности. Повечето от организациите на работодателите и работниците подкрепиха законопроекта по принцип, но отправиха редица забележки към предлаганите идеи.

Категорично "против" промените се обявиха от КНСБ. Нарастването на квотата на държавата в Надзорния съвет на НЗОК с още двама души беше текстът, който срещна отрицателно становище сред всички социални партньори на държавата. Подкрепяме увеличаването на дела на държавата в плащането на здравните вноски, но не и на състава на Надзорния съвет на НЗОК с още двама души, заяви председателят на КРИБ Кирил Домусчиев. Той допълни, че държавата трябва да спре да осигурява хората, които сами могат да си плащат вноските (чиновници, полицаи, военни бел. ред.), а да се погрижи за неосигурените. Грешка е одържавяването на Надзорния съвет, заяви и Васил Велев, председател на АИКБ. Същото мнение изказаха и колегите им Божидар Данев от БСК, и Цветан Симеонов от БТПП. Остри критики одържавяването на НЗОК срещна и сред синдикатите. Имам чувството, че имам "дежа вю" спрямо 1999 г., когато се приемаше закона за здравното осигуряване и държавата си беше осигурила доминираща квота в управлението на НЗОК, като в него бяха дори областните управители, заяви Димитър Манолов, председател на КТ "Подкрепа". Според него място в Надзорния съвет на НЗОК обаче нямат пациентските организации. Срещу одържавяването се обяви и Иван Кокалов зам. председател на КНСБ. Той отправи и доста други критики към проекта.

Разделянето на пакета на здравната каса на две не отговаря на нуждите на пациентите, а на тези на министъра, то се базира на финансови причини, заяви синдикалистът. Въпроси за разделянето на пакета на НЗОК повдигнаха и работодателите. Искаме да се посочат причините за него, както и какви са очакваните положителни ефекти, защото сега не е ясно, каза Домусчиев.

Кой ще плаща за лечението на неосигурените пациенти беше другият основен въпрос, който поставиха работодатели и синдикати. Според Кокалов увеличаването на вноските, които трябва да платят хората, за да се върнат в здравната система, няма да има нужния ефект. Причината е, че у нас има 1 млн. неосигурени, от които обаче голяма група са бедни хора. Това показват няколко доклада, които сме получили в Надзорния съвет на НЗОК, обясни Кокалов. Сегашната система е такава, че се деформира осигурителният принцип - с пари от здравно вноски се плаща за неосигурени, заяви и Божидар Данев от БСК. Според него обаче с предлаганите промени проблемите няма да се решат, защото липсва ясна стратегия за развитие на здравната система. От КНСБ разкритикуваха и връщането на арбитражните комисии, където да се уреждат споровете на лекарите с касата, защото преди години не са сработили. Опит да отговори на критиките направи д-р Ваньо Шарков. Искаме да увеличим държавната квота в Надзорния съвет, защото със сегашното управление имаме един постоянен дефицит и всички говорят за точене, заяви Шарков. Той допълни, че пакетът на касата се разделя на три - на спешен, който ще ползват и неосигурените пациенти, на базов и допълнителен. В базовия ще влязат всички основни заболявания, като може да се променят и цените, които касата дава за тях, каза Шарков. Според него от арбитражните комисии има смисъл, защото всички съсловни организации ги искат.