От няколко дни една идея на просветния министър тества реакции в социалните мрежи. И в обществото като цяло. Става дума за идейния му проект за университет "Трета възраст", публикуван първо във Фейсбук, където стана традиция да се появяват някои управленски решения.
При по-внимателно вглеждане в проекта човек разбира, че всъщност не става дума за това хората от 60 нагоре да учат нещо на сериозно, камо ли да се сдобиват с дипломи, които няма да им послужат за нищо. Те ще бъдат "контингент" или "фокус група", служеща за трупането на бакалавърски кредити на млади и амбициозни геронтолози, които според министъра няма къде другаде да видят толкова възрастни хора накуп. Въпреки че могат да го направят във всеки пенсионерски клуб в страната, без неговите посетители да влизат в положението на нечии опитни зайчета. Всъщност на практика идеята в този вид по-скоро дискриминира допълнително хората на тази възраст, като ги превръща в обекти на нечия дисертация. При положение, че в голямата си част българските възрастни хора така или иначе са дискриминирани от собствената си държава, която още с връчването на удостоверението за пенсиониране
им отнема правото на достоен живот
Просто парите, които те получават, не са достатъчни за такъв. Малко обидно е в допълнение към това да ги превърнем и в обект на проучвания, все едно какви. Не това е начинът да ги накараме да се чувстват истински полезни и активно присъстващи в този свят.
Още повече, че просветното министерство си има достатъчно ресорни глави, върху които да експериментира - като започнем с децата от детската градина и свършим със студентите. И с всички млади хора, които в резултат на какви ли не реформи и експериментални модели днес не са в състояние да си напишат правилно името, да изработят CV, камо ли да създадат по-сложен текст от собствената си автобиография. Да не говорим за това да интерпретират света около себе си, ако виртуалната му версия липсва в интернет.
Работата на министерството е да започне оттам -да промени системата, създаваща едноизмерни хора, чиято грамотност в доста случаи се намира някъде около санитарния минимум. Много от възрастните хора "със специфични нужди" на практика са по-грамотни от продуктите на българското средно образование днес. И няма закон, който да им попречи да кандидатстват в нормален университет, стига да имат времето и мотивацията да го направят. Още повече, че с демографския срив и намаляването на броя на студентите все повече университети ще се отварят към хора в по-зряла възраст за допълнителни обучения и квалификации. Ще го направят сами, защото това е един от начините да оцелеят. И защото настъпва време, в което вече базовото висше образование, получено преди 10 или 20 години вече действително е недостатъчно за онова, което ни поднася новата реалност. Странно е защо в момент, когато всичко останало в българското образование е за реформиране, се захващаме с идея, която, освен че е леко обидна за част от населението, всъщност
далеч не е и най-същественият образователен проблем
Още повече, че министерството по думите на проф. Тодор Танев няма да инвестира в този колеж или университет и ще разчита на частна инициатива. Ако МОН няма да се занимава с развиването на геронтологията, защо изобщо тази идея се лансира в публичното пространство. При това, преди много други въпроси, свързани с по-неотложните образователни промени, да са получили конкретен отговор. Все още се чака някой да каже какви ще бъдат измененията в държавните образователни изисквания, програмите и учебниците, по които ще учат внуците и дори правнуците на участниците във фокус групите на университета "Трета възраст". Как ще се промени цялата образователна система, така че да открие ключа към съзнанието и мисленето на онези, от които все пак чакаме да създадат икономика, която да е в състояние да плаща пенсиите на техните баби и дядовци. Но имам усещането, че отговорът на тези въпроси няма да дойде скоро. Или по-скоро, че никой не го търси сериозно.
