- Г-н Хърсев, какво ще се случи с икономиката, след като приемем еврото?

- Абсолютно нищо, което да усети масовият участник в икономиката. Ние всъщност негативите от присъединяването към еврозоната ги поехме през 1997 г., когато се прие валутният борд. Значи поехме негативите, без да получим позитивите. Къде са позитивите на това членство в еврозоната? Това означава да имаме отново кредитор от последна инстанция, което дава възможност на българските банки да се рефинансират при Европейската централна банка. В момента, ако настъпи някакво минимално сътресение, всяка банка е оставена сама за себе си. Ако ние бяхме член на еврозоната в момента, КТБ щеше да работи - все едно какви проблеми има натрупани в тази финансова институция, защото щеше да има кой да поеме този ликвиден шок. Друго нещо - ние щяхме да имаме достъп до европейския финансов пазар. Нямаше да съществува валутният риск, който все пак левът представлява. Просто качва лихвите поради факта, че това е една различна валута. Заради лихвите в лева са по-високи депозитните и кредитните. Всичко това ще бъде елиминирано при присъединяването към еврозоната.

- Знаете, че най-големите опасения на средностатистическия българин са, че цените ще започнат да се приравняват към еврото, докато със заплатите това най-вероятно няма да се случи.

- Това опасение се дължи на това, че когато националните валути бяха заменяни от единната валута, се получаваше един известен скок на цените, включително в Германия и във Франция, да не говорим за страни като Гърция, където просто беше отбелязана най-високата амплитуда от 30% повишение на цените при замяна на драхмата с еврото. Съществуват два аргумента само срещу тези опасения. Първият аргумент и най-съществен на въпроса защо се получи този скок е, защото минаваха от валута с плаващ курс към единната валута, която имаше значително по-ниска степен на колебливост. В страни с валута, която се колебаеше в много широки амплитуди като Гърция и Италия, разбира се, цените реагираха по-бързо. В България обаче от 1997 г. имаме валутен борд. Т.е. ние консумирахме този ефект на обвързването.

Вторият - много важен аргумент - този скок на цените много бързо си слезе обратно на нормалните нива. Т.е. факт е, че скочиха с 30% в Гърция, но след един месец си бяха на нивото от преди присъединяването, причислени в драхми. Това е един опит на търговеца да спечели от този процес, но не купуват хората при новите цени, принуден е да ги свали.