"Това беше стрес-тест, който показа, че България може да отговори на такова предизвикателство. Въпреки това ние ще засилим цялата система от мерки, за да можем да бъдем спокойни." Успокоението дължим лично на здравния министър Петър Москов, след като медиите заливаха половин ден страната с новината "Ебола в София!". Новият титуляр на здравеопазването или притежава особено чувство за хумор, или България се е превърнала в полигон за психоексперименти с населението.

Задължение на правителството е да провежда изпитания за готовността на институциите да реагират при смъртоносна епидемия. Учебните тревоги обаче са едно, а зомбирането на публиката с несъществуващи заплахи за живота и здравето е нещо коренно различно.

Вирусът ебола, погубил вече над 5700 души в Западна Африка, бе обявен за опасност номер 1 пред света от президента на САЩ Барак Обама от амвона на ООН. Повишената параноя на американците, включително и от терористични актове с вируса, обаче изобщо не е повод българските власти да плашат населението с хипотезата, че ще умре мъчително от болест, която предизвиква кръвоизлив и повръщане.

Познатите от 1976 г. взривове на еболата никога досега не са излизали извън Африка. Вирусът се разпространява единствено на Черния континент в места, лишени от всякаква хигиена и представи за медицинско обслужване и профилактика. Пренася се при обмен на кръв и телесни течности със заразени хора, а не по въздушно-капков път. Фармацевтите съобщават, че са на прага на създаването на ефективни ваксини и лекове за коварния вирус. В африканските страни лечението и изолацията на заразноболните са затруднени от местните културни особености. Мнозина от носителите на вируса се страхуват, че лекарите ще ги убият, бягат, сменят си самоличността и се укриват в различни градове в Сиера Леоне, Гвинея и Либерия. Друга част от местното население вярва, че болестта се дължи на проклятие и пакости на зли духове, и ходят по врачки да им развалят магии и по знахари да ги мажат с чесън и лимон.

Естествено съществува теоретична възможност българи да се заразят с ебола и не бива да се допускат каквито и да е рискове за разпространяване на заразата у нас. В същото време е ясно, че подобни масови психози се раздуват понякога съвсем съзнателно и предизвикват неоснователен страх и контролирани реакции у хората. Някои съзират конспирация на световните фармацевтични концерни, но е факт, че в последните години се надуват балони за злокобни опасности, които впоследствие се оказват несъстоятелни. Такива бяха масовите истерии около пандемиите на птичия грип, вирусните заболявания SARS и MERS които за седмици обезлюдиха азиатски и американски градове и изсипаха "златен дъжд" върху производителите на илачи. После се разбра, че обикновеният грип е доста по-смъртоносен от популяризираните от медиите "нови чуми".

В случая министър Москов се възползва и от една срамна слабост на българските и световните медии - стремежа към търсене на апокалиптични и зловещи сюжети, които гъделичкат чувството на страх у публиката. Лаконичните съобщения се разляха в описания на картини от края на света и съвети за индивидуално оцеляване.
Слава Богу, на следващата сутрин тревогата бе отменена, в противен случаи по улиците на София вече щяха да се движат хора със скафандри и хирургически маски. Занапред е важно държавниците да действат с повече грижа и за психическото равновесие на нацията, вместо от детинското желание да я стреснат.

Руслан Йорданов