- Г-н Дуранкев, как се отразява липсата на кабинет на бизнеса и  икономиката ни?

- За актуализацията на бюджета спорим от средата на годината,  тъй като мераците за напомпване на дефицита са изключително големи и не витаят  само около Министерския съвет и парламента, а са сред голяма част от бизнеса,  потребителите и разчитащите на социална подкрепа през хазната. Тук възниква  първият голям въпрос - при съществуващите закони колко да бъде таванът на този  дефицит? Аз съм един от твърдите поддръжници, че дефицитът в момента е  свръхнадценен. Още повече, че с този дефицит се отварят вратички за подкрепа на  КТБ по косвен или пряк начин. Изчисленията ни с колегите финансисти до този  момент показват, че може съвсем спокойно да се пристъпи към нормален бюджетен  дефицит в границите малко над 2 %, но значително под 3 на сто.

- Неприятно е, тъй като това ни отдалечава от влизането в  Еврозоната и единния банков съюз. И то не само с година, а може би с 4 -5.  Вероятно надценяването се дължи на лошите разчети какво да се харчи до края на  годината и какво да се похарчи през следващата. Обикновено всяко правителство,  когато идва на власт, се стреми да затегне колана до допустими граници в първите  години на управлението си. А през следващите години - да гарантира икономически  растеж, с който да разпусне колана повече, отколкото преди затягането му. Затова  имам съмненията, че служебното правителство прави реверанс към бъдещото ни  управление с това свръхнадценяване на бюджетния дефицит и с възможността да се  харчи в много по-широки рамки. Но вероятно "горещият картоф" КТБ е подхвърлен и  към Министерство на финансите, за да направи то такива сметки.

- Той се отрази не само на икономиката ни, а на цялото  общество. Големият казус, който все още не е решен, е дали КТБ е черен лебед или  е хитра лисица по дефиницията на Насим Талеб. Може би Корпоративна едновременно  е била и двете, тъй като ударът, който тя получи отвън преди 4 месеца, бе  неочакван. Но данните от оценката по състоянието на КТБ показват, че тя е и  хитра лисица. Казусът с КТБ възникна неочаквано, както неочаквано възникнаха  Първата и Втората световни войни, кризата на банковите институции през 2007 -  2008 г. в САЩ и Европа. Казвам го в подкрепа на тезата, че вероятно КТБ е била в  добро здраве, може би дори наблюдавана от БНБ, до момента на атаката. Но оттук  нататък, когато трябва да се спасява положението, е нужна бърза хирургическа  реакция и намеса буквално в следващите 2 до 3 седмици. КТБ бе оставена да плува  по течението към водопада, от който няма спасение. Очевидно е, че границата и  като време, и като недостиг на средства в КТБ, е прехвърлена. В този случай се  отива към стандартната процедура - затваряне на банката и тя остава в историята.  Нека само хипотетично допуснем, че КТБ бъде подкрепена, независимо от кого и  отвори врати на 1 декември. Това със сигурност означава мощен приток на  вложители, които ще искат веднага да прехвърлят от тази банка с лош имидж своите  спестявания към друга банка. Това значи, че КТБ ще е в състояние, близко до  смъртта и няма да има спасение за нея. Освен това, ако съмнителна компания,  регистрирана през септември, тръгне да спасява КТБ, е очевидно, че има някакви  специални интереси, недопустими за банковата ни система и за бизнеса. А ако го  стори държавата, то тя поднася като жертва в името на частна банка голяма част  от данъците и постъпленията от обикновените граждани, които имат много по-малко  от 100 000 евро в банките. Ето защо трябва да се пристъпи към обикновената  процедура и да се оздравява Фондът за гарантиране на влоговете, както и да се  мисли за тези 60-80 000 души, работещи във фирми със сметки в КТБ. Защото КТБ е  неспасяема.

- Ако КТБ е била "черен лебед", БНБ просто е проспала, и то  невиновно, случващото се в банката. Но ако тя е била "хитра лисица", то цялото  ръководство на БНБ носи отговорност. Цялостната експертиза, а не само тези 60  страници, които ни бяха дадени, не е достатъчна да се даде отговор на въпроса  кой и защо атакува отвън КТБ. Но е очевидно, че банката бе атакувана отвън,  независимо от порочните й практики отвътре. Освен казуса КТБ, имаме още два  сложни казуса, които косвено са свързани с нея и пряко - с всички останали  банки. Първо, задължителната необходимост от промяна на банковото ни  законодателство, за да няма повече подобни случаи. Банковата ни система е  разклатена. Нужна е промяна най-малко в частта за раздаването на необезпечени  кредити. Трябва да се помисли и за лихвения процент по кредитите - дали да е  плаващ или стабилен. Второ, необходимо е БНБ след смяната на гуверньора да  помисли за стрес-тестове в други банки, защото порочните практики не са само в  КТБ.

- Лебед с муцунка на лисичка. Но този лебед не трябва да носи  допълнителна нестабилност в теглене на нови заеми за оздравяването му.  Оздравяването на КТБ през държавата означава разболяване на държавата.

- Потенциалният инвеститор е интересен, защото държи държавата  да участва, а този вариант е абсолютно неприемлив. ЕПИК не изглежда достатъчно  сериозен инвеститор. А държавата да спасява КТБ е абсурдно и ако парламентът  иска да съкрати живота си, нека да се опита да го стори. Въпросът не е  политически и най-разумно е да се приложи буквата на закона, като започне  поетапното изплащане на вложенията до 100 000 евро. Ако е нужно, да се изплатят  половината сега, а другата половина след Нова година.

- В никакъв случай не трябва да се отпуска безвъзмездна помощ и  преливане на кръв от данъкоплатците към банковата система. Има начини за  попълване на ФГБВ - или чрез авансово попълнение от другите банки или чрез заем  от държавата.

- Ще фалира само една банка, докато иначе ще се разклати цялата  ни държава. Предпочитам да жертваме пешката, а не царицата.

- Свободното раздаване на необезпечени кредити от банките е  разрешено по закон от 2002 г. и трябва да се промени. Нужно е лечение на  банковото ни законодателство и пациентът да се даде на докторите, а не на  лобистите. Нужна е експертиза на всички банки у нас. КТБ има ебола, а другите  банки със сигурност имат нещо повече от грип.

- Напълно е възможно това да се случи най-малкото порционно  през ноември. Лошото е, че новият кабинет ще оперира в условията на няколко  черни дупки, едната от които е КТБ. А другите са демографският проблем,  социалната несигурност и разплащанията между бизнеса. Ако банковата ни система  се нуждае от хирурзи, то правителството ни се нуждае от пожарникари, които да  гасят огньове на този етап.

- Задължително трябва да се спази буквата на закона, защото  всеки носи отговорност за действията си. Призовавам към по-голяма публичност. Не  е лошо контролиращите банковата система също да посочат месечните си доходи, за  да им се потърси отговорност. Хубаво е българинът да знае кои политици са  получавали преференциални кредити и дарения от КТБ, за да си направи сметка в  бъдеще.

- Тя прилича на футболния клуб "Лудогорец". Колкото български  играчи има в него, горе-долу толкова български банки има у нас. Така че е  наложително много по-внимателно да се наблюдава банковата ни система, отколкото  до момента. На този етап доверието е ниско, а докато не се реши казуса с КТБ, то  клони към нулата за всички банки.