Финансов дефицит в енергетиката от 3 млрд. лв., натрупан през последните 3 години. Нарастване на черната дупка с още 900 млн. лв. до юни догодина, ако токът не започне да поскъпва поетапно от 1 октомври и не достигне поне 50% ръст спрямо сегашната цена. Свръхпроизводство на електроенергия и липса на пазар в чужбина, на фона на което се предлагат многомилиардни проекти за изграждане на нови генериращи мегамощности в Козлодуй и Белене.

Да вярва ли на целия този черен поток от информация, която го залива отвсякъде, или не, се пита опосканият български потребител, за чието благоденствие уж всички се грижат? Ще изсърба ли безропотно поредното бъркане в джоба му, или отново ще излезе да протестира на улицата? Какви са причините за ужасната криза в енергетиката, която доскоро се сочеше като най-голямата гордост на българската икономика? Какви са пътищата за излизане от нея?

Всъщност основните причини за кризата са ясни.

Преди всичко, това са големите проекти, които натовариха и ще продължават да товарят НЕК с огромни дългове. За едни от тях, като АЕЦ "Белене", бяха направени солидни авансови плащания, а други, като ВЕЦ "Цанков камък",  увеличиха многократно първоначалния си бюджет.

Вярно е, че тези дългове не влияят на цената на електроенергията, тъй като не са част от разходите за производството и доставката й и няма как да бъдат признати от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/. Но влошават финансовото състояние на НЕК и могат да доведат дори до промяна в собствеността й.

Пряко на цената на тока обаче влияят други политически решения, които натовариха семейните ни бюджети
и ще продължат да бъркат в джобовете ни още две десетилетия напред.

Става сума за сключените дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията на високи цени. Първо - от двата американски ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток", и второ - от соларните и ветрогенераторните централи.
Според Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, трябваше да постигнем 303 МВт мощност от фотоволтаични централи до 2020 г. А само пуснатите в експлоатация досега вече са около 1100 МВт. Това, от една страна, доведе и ще продължава да води още близо две десетилетия до увеличаване на дела им в цената на микса за крайните потребители и до реално поскъпване на тока. А от друга страна - постави въпроса за изграждането на компенсиращи мощности с гъвкаво управление.

Третата причина е свърхпроизводството на електроенергия, за която няма сигурен пазар нито у нас, нито в съседните страни. Противно на всички останали стоки, свръхпредлагането на електроенергия не води автоматично до сваляне на цената й а напротив - до увеличаването й. Причината е, че токът е единствената стока, която не може да се складира, а се потребява в момента на производството му. Така високите и постоянно нарастващи разходи за производството на електроенергия у нас се разпределят на намаляващите, заради свиването на индустрията и мерките за енергийна ефективност, количества потребени киловатчаса, което веднага води до увеличаване на себестойността на тока. Именно тази висока себестойност прави нашия ток неконкурентен на международните пазари и една от основните причини за намаляването на износа.

Кои са пътищата за излизане от кризата?

1. Да се открият и използват всички резерви за намаляване себестойността на тока. Като дебело искам да подчертая, че не бива да се допуска ново орязване на разходите за поддръжка на генериращите мощности, мрежите и съоръженията и че те не са сред тези резерви.

2. Да се търси пазар на българската електроенергия в чужбина, включително и чрез изграждането на допълнителни междусистемни електропроводи към съседни и далечни страни.

3. Замразяването на всички мегапроекти и, напротив - облекчаването на условията за инвестиции в малки централи с гъвкаво управление - основно ВЕЦ и ТЕЦ на газ и биомаса, които да бъдат балансиращи мощности за изградените соларни и вятърни централи.

4. Път, който всъщност трябва да е първи, е бързо създаване на ефективна електроборса у нас и пълна либерализация на електропазара. Отлагането на срока за пълната либерализация не трябва да е с повече от 6 месеца, тъй като, както подчерта и служебният енергиен министър Васил Щонов, само до 30 юни дефицитът в енергетиката ще скочи с нови 901 млн. лева.

5. Държавно стимулиране на всички мерки за повишаване на енергийната ефективност - не само чрез прякото им финансиране, а и чрез намаляване и дори нулиране на данъчните ставки за срок от 3-5 години за всички фирми, които инвестират във внедряване на енергоспестяващи съоръжения и технологии. Примери за това има твърде много в страните от Европейския съюз.

6. Тъй като България е на първо място в ЕС по висок дял на електроенергията, използвана за битови нужди, е редно да се помисли и как да се стимулира битовата газификация у нас.
Начини за това има, включително и чрез отпускането на безлихвени или нисколихвени кредити за газификация на жилищата.
Около спешното прилагане на тези шест, а и на други допълнителни мерки, ако такива бъдат посочени, ще настояваме да се обединят политиците и енергетиците у нас на насрочената за 25-и септември енергийна дискусия.

Белчо Цанев