Александър Маринов

По въпроса за "Визия 2020: България в НАТО и в Европейския съюз" бих разделил коментара на две части - първо е документът, и второ е това, което се случи и изговори след неговото публикуване. По отношение на документа, това е един много краен и едностранчив възглед за сигурността на България и на заплахите към нея. Подчертавам, че е крайно идеологизиран и едностранчив. В това отношение тези оценки в проект, но все пак в проект на официален правителствен документ са без аналогия в Европа. Говоря за европейските страни - нито една европейска страна досега не е заявила открито, че Русия води информационна, хибридна или друга война на нейна територия, нито е обявила за основен източник на заплаха срещу нея. Дори балтийците, които са по определени причини притеснени и изискват допълнителни гаранции от НАТО. Това е много краен документ и може да бъде научен или публицистичен, но като проект за правителствен документ е неприемлив. И второ, още по-изумително е това, което се случи след това. Аз преди малко четох изявленията на президента и просто недоумявам аргумента на президента. Това е точно така, както го казва генералният секретар на НАТО. Позицията, визията и стратегията на България не може да бъде механична, още по-малко буквална функция от някакви изявления и документи на НАТО. Това, че сме членове на НАТО, не означава, че сме престанали да бъдем суверен на държавата и трябва да разглеждаме заплахите и ситуацията в тяхната цялост. Как може един държавен глава да оправдава един документ с позиция на чужда държава или организация, макар и ние да сме членове в тях? Това е абсурдно и нелепо. И този опит на президента, на военния министър и на определени среди да се правят на по-католици от папата, да изразяват едни такива небалансирани и по същество неверни позиции и да се мъчат да ги представят за национална позиция, това е много опасно и много вредно. Това в никакъв случай не може да остане без последици, защото военният министър тръгна с едни много големи амбиции, които са далеч отвъд правомощията му, президентът също. Президентът и военният министър без санкциите на парламента, все пак сме парламентарна република, не могат да приемат такава визия, ангажираща страната ни и още по-малко да я представят официално като позиция на страната на някаква международна среща. Това е абсолютно недопустимо и те нямат мандат за това. Много съм учуден, че политическите сили мълчат по този въпрос. Няма значение кой е ляв и кой десен, кой в коя посока гледа. Тук става въпрос за национален консенсус по ключови въпроси. Мога да ви кажа, че тези оценки не се споделят от огромното мнозинство от експертите. Не ви говоря за политиците, те вече разсъждават по друг начин.
Бих добавил същото с позицията, изразена от външния министър по отношение на трансатлантическото споразумение. Защо бързаме да тичаме преди вятъра? Голяма част от европейските страни изразяват големи резерви по това споразумение, предвид на икономическите, търговските, екологичните и други последици. Мисля, че трябва да си зададем въпроса дали хора, които сега заемат държавни постове, а преди са заемали постове в чужди организации или в структури на чужди държави, не действат в състояние на конфликт на интереси. Как така външният министър без никаква санкция, без дори официална позиция на правителството, ще изразява одобрение към едно такова много спорно споразумение? Това е драстично превишаване на правомощието.