Повишение на интереса към застраховките на имущество отчитат застрахователни брокери. Причината е в сериозните природни бедствия и най-вече наводнения, които сполетяха различни части на България през последните месеци. Това обаче не изненадва никого от бранша, тъй като у нас традиционно интересът към този тип полици се повишава след мащабно природно бедствие през последните години. Абсолютно същото нещо се наблюдава вече десетина години, и то точно след природна катастрофа, засегнала много хора. "Така беше след Цар Калоян, после след Бисер и т.н.", разказват застрахователни посредници. Но на следващата година малка част от тези новозастраховали се граждани подновяват полицата. Това е и причината покритието при домашното имущество у нас да е много ниско и значително под средноевропейското, за разлика от застраховките при колите. Въпреки това през последните няколко години се наблюдава слаба, но все пак трайна тенденция за увеличение на търсенето на застраховки "Имущество". И то доброволно, а не свързано с изискване по ипотечен кредит, при който банката задължава клиента да купи полица за заложения имот. Това потвърждават и последните данни, с които разполага Комисията за финансов надзор (КФН). Към края на юни 2014 г. се отчита леко повишение на интереса към имуществените застраховки. При полиците от типа "Пожар и природни бедствия" компаниите са продали полици на обща стойност близо 96.66 млн. лв., което е с 3,7% повече спрямо 30 юни 2013 г. Обратното обаче се наблюдава при втория вид полици - "Други щети на имущество". Там към края на юни 2014 г. се отчита спад на премийния приход от 10,86%. Сумарно обаче от двата вида застраховки все пак има леко увеличение спрямо средата на миналата година от 0,22%. Според специалистите в бранша, когато излязат данните за юли и август, определено ще бъде отчетен по-сериозен ръст именно заради връхлетелите България природни бедствия. Защото хората за пореден път видяха, че има смисъл да отделят 30, 40 или 50 лв. на година, колкото струва средно една застраховка на къща или апартамент, но след това, ако се наложи, да има кой да им плати щетите. А не да се чака от държавата и да се товари бюджетът, казват експертите.

Кристиан КОСТУРКОВ