Преди време имаше един виц за съдия, който отишъл да се посъветва с по-опитен от себе си магистрат. "Едната страна в спора ми даде 10 000 лева, за да отсъдя на нейна страна. Другата обаче ми даде 15 000". "Върни петте хиляди на този, който ти е дал повече, и съди по закона", казал му колегата.
Този виц е един от многото, които илюстрират корупцията у нас по-добре от всякакви статистики. Последната от тях ни уведоми, че всеки трети българин е давал рушвет на чиновник, за да му реши по-бързо даден проблем. Като добавим към тях и хората, които са плащали на лекари, митничари, магистрати и пътни полицаи, количеството на българите, участвали в корупционни схеми, сигурно значително ще се увеличи.

"Корупционни схеми" впрочем ги нарича Европа, където това е еднозначно осъдително, по-рядко разпространено и за него дори се влиза в затвора.

У нас го наричат например "Кво прайм ся?" когато въпросната схема се практикува от катаджия и провинил се шофьор. Имаме десетки нежни имена за онова, което открай време си е наша национална черта, защото всъщност никой у нас не вярва, че сме в състояние да се преборим истински с него. Дали защото е заложено в гена ни, но ние някак сме свикнали да дадем, дори и без да ни поискат, с искреното убеждение, че иначе въпросът ни няма да бъде решен. Или поне няма да ни обърнат достатъчно внимание. Имах позната, която поиска второ лекарско мнение само заради това, че при прегледа първият лекар не й поиска нищо. Ние по традиция сме убедени, че ще ни обърнат внимание, само когато си платим. И в допълнение към това пишем всичките си правила, разпоредби и закони така, че без корупция да не може да се мине. Имаш например някаква работа при един обикновен Акакий Акакиевич в местната община. Оказва се обаче, че за да ти издаде Акакий въпросния документ, преди това трябва да минеш през друга стая в общината, където ще ти поискат още някакъв друг документ, какъвто ти не притежаваш. След като се повъртиш в кръг по етажите, ти сам решаваш да разрешиш проблема ефективно, като слизаш при Акакий и му предлагаш някаква сума. В такъв случай чиновникът сам взема документа ти и го отнася за заверка там, където трябва, работата е свършена за 5 минути а дадената от теб сума ти изглежда незначителна на фона на спестените нерви и време. Всичко това би могло да се избегне с прословутото "обслужване на едно гише", с електронизиране на администрацията и куп други неща, които по света са отдавнашна практика, а у нас за тях само се говори, макар и от години. Намаляването на разрешителните режими, за което се говори от няколко правителства насам, ще даде същия ефект. Ако ги въведем обаче, част от родното чиновничество ще увисне само на едната заплата, а всички знаем, че тя е малка. А онзи, който е дал малката заплата на чиновника, знае, че той и без това получава рушвети, затова не му я вдига. На това се крепи българският национален спорт, наречен корупция - всички сме единни в даването, за да бъдем единни и във вземането. Никой не вярва, че има такива, дето не вземат - приемаме, че има само хора, на които по силата на служебното им положение никой не им предлага. Или поне не им предлага достатъчно. Солидарно вземаме, даваме и солидарно мълчим, а корупционните схеми, които разкриваме, са не по-големи от "кон за кокошка" въпреки че има десетки далавери, които наистина плачат за твърдата ръка на Наказателния кодекс и за някое и друго селфи в Централния софийски затвор. Вместо това обикновено го отнася някой университетски преподавател, взел пари, за да напише по-висока оценка - по простата причина, че е решил да се пусне във въпросния спорт, без да познава правилата му. Нека само погледнем колко хора се натискат да са митничари и го съпоставим със заплатата на един митничар. А ако си спомним цитата за Солунската митница на вечния Алеко, ще ни стане ясно, че корените на този процес са много дълбоки, далечни и неподатливи на никакви брюкселски мерки. Да изкореним корупцията у нас не означава да изобличаваме нови и нови Акакиевичи, прибрали по някой и друг рушвет, а да създадем правила, при които просто няма за какво да плащаш на Акакий. Само че май никой няма желание да направи подобно нещо - защото рушветът е бг механизмът за оцеляване.