Любомир Дацов,
финансист

Бюджетът се прави от политици, защото е израз на цялостна визия и политика. Това е основно правило и го пише във всеки учебник. Затова е редно всяка политическа партия, която смята да дойде на власт, като спечели изборите и сформира правителство, съответно да взима решения и да носи отговорност за тях. От друга страна, ако говорим чисто технически и експертно за бюджета, не обичам хора, които спрягат суми с много нули, които не могат да бъдат написани. Трудно може да се докаже каквато и да е спешна нужда от нов заем или проблем от гледна точка на ликвидност в бюджета - нито в момента, нито в следващите периоди. Друг е въпросът, че ако ние продължаваме същата политика от 2010 г. насам, то това рано или късно ще породи проблем.  България трябва да има много ясен сценарий за излизане от сегашното си състояние. В момента икономическата обстановка е такава, че бюджетът трябва да бъде близко до балансиран от експертна гледна точка и спрямо показателите, които имаме. Тоест можем да си позволим само малко отклонение и малък дефицит отгоре - между 0 и 1% от БВП, и то не за дълго време. От ескпертна гледна точка няма оправдание да се продължава политиката на дефицит. Всъщност проблемът е именно в отказа от правене на реформи и този отказ задълбочава проблемите. Той е истинската причина да продължаваме да имаме дефицити, а за да бъдат финансирани тези дефицити, те водят до нови дългове. Ако тази практика не бъде прекъсната и обърната, просто проблемите ни ще се натрупват и задълбочават. Това обаче няма да се случи сега. Благодарение на правителствата от 2001 г., 2005 г. и донякъде на правителствата на Станишев, нивото на дълга е изключително ниско и позволява достатъчен комфорт на публичните финанси. Но ако продължаваме така, изведнъж ще се окажем с едно не много комфортно ниво на дълга, което ще ни доведе до липсата на маневреност на бюджета, няма да можем да прехвърляме реформи и плащания във времето. Общо взето, сега доста хора трябва да са благодарни на предишните правителства заради стабилността на бюджета ни. Но рано или късно проблемът ще се задълбочи. Дори сега да имаме дефицит от 1,5 млрд. лв., това не е значителен проблем. Дори да има проблем с 900 млн. лв. и той изцяло да бъде компенсиран по линия на правенето на нов дълг, това значи, че тези пари ще трябва да бъдат финансирани до края на годината извън предвиденото. Но мисля, че в бюджета ни има достатъчно буфери и те трябва да бъдат активирани. Не смятам, че усвояването на капиталовите разходи, включително и на еврофондовете, е такова, каквото е предвидено в бюджета. Така че ще има спестяване в рамките на бюджета и той ще бъде балансиран и от гледна точка на дефицита и овладян на по-високи нива от предвиденото по закон. Тоест, реално с всички неефективни решения, които бяха взети през изминалата година, и някои сегашни политически решения, е възможно, ако има политическа воля и управленски умения, бюджетът да финансира не повече от 2,5% дефицит. Вместо да спада дефицитът обаче, той се увеличава. За следващата година няма никакво основание дефицитът ни да е над 1,5 млрд. лв. и повече от 2% от БВП макар че би било редно да е 1%. Трябва да има или ще има емитация на дълг не повече от 1,5 млрд. догодина извън вече съществуващия. Независимо от спекулациите, към момента ние имаме около 8 млрд. лв., като ще трябва известно време една част от над 1,5 млрд. лв. да се държи в търговски банки. Но времето изтича и тези средства ще трябва да се върнат обратно в БНБ. Има приблизително плащания от 2 млрд. лв. При това положение дори да намалим парите с 2 млрд. лв. нивото няма да падне под 4,5 млрд. лв., което е предвидено в закона. Да не забравяме, че по времето на ГЕРБ заради недобро управление наистина имаше ликвидна криза и нивото на фискалния резерв бе под 3 млрд. лв. И все пак не се случи нищо катастрофално. Проблемът е, че се съсредоточаваме върху дребни неща, които нито са важни, нито стратегически. Те са политически фойерверки, но реалните проблеми са другаде. Проблемът е в отказа от правене на реформи, защото това води до лавинообразно увеличаване на нуждата от нови средства.
Що се отнася до идеята за сливането на НАП и Агенция "Митници", тя е доста стара и има както своите плюсове, така и минуси. Но механичното сливане не води до механично увеличаване на приходите в хазната. В момента никой не пречи да има по-добра координация между данъчните и митниците, те имат един и същ началник в крайна сметка. Това, че ще обедините областните администрации под един директор, а вътре ще имате зам.-директори, отговарящи поотделно за данъците и митниците, няма да доведе до съществено отражение върху приходите.

Записа Михаела Благоева