Защо зачестиха авиокатастрофите от началото на годината? Ясни ли са причините за изчезването на Боинг 777 на 8 март (полет МН370) и за падането на същия тип самолет в Украйна на 17 юли (MH17). Кое доведе до трагедиите с ATR-72 на TransAsia на 23 юли в Тайван и на MD-83 на Air Algerie в Африка два дни по-късно? Сигурно ли е пътуването по въздух? С тези и други въпроси се обърнахме към инж. Явор Петров, държавен експерт в Звеното за разследване на авиационни събития. Петров е завършил eксплоатация и ремонт на въздухоплавателни средства и е специализирал разследване на авиационни произшествия в Южнокалифорнийския институт по безопасност, САЩ. Участвал в над 100 разследвания на авиационни произшествия и сериозни инциденти у нас и с български въздухоплавателни средства в чужбина.

- Г-н Петров, за кратко време напоследък се случиха сериозни авиокатастрофи с много загинали. Каква е причината?
- Да, от началото на годината рязко се е увеличил броят на загиналите при авиационни произшествия - 761. Това е двукратен ръст на фона на същия период през последните 10 г., когато средногодишно са загивали между 500 и 600 души в целия свят. Само при двете произшествия със самолети на Malaysia airlines през март и юли загинаха 537 души. Тези две събития обаче са по-особени от гледна точка на авиационната безопасност. 

- Особено вторият, който е свален, макар и да не е ясно дали от земята или от въздуха.
- Само че още никой не е доказал това, нали? На мястото на отломките все още не е допуснат нито един професионален разследващ. Имаше отделни снимки, но никой още не е направил пълен оглед и документиране на отломките. А ролята на разследващите е да опишат, заснемат, документират и да кажат - да, имаме данни, че самолетът е свален с ракета, или - не, нямаме такива данни. 

- А по отломките сравнително бързо и лесно може да се установи дали въздействието върху самолета е било отвън или отвътре, нали? 
- Разбира се, но трябва някой да отиде и да го направи, а две седмици това не става. 

- Има ли яснота за причините, довели до двете тежки авиокатастрофи в Азия и Африка?
- Разследванията за тях са в ход. Не е възможно веднага след откриването и разчитането на "черните кутии" да се каже каква е причината за едно авиопроизшествие. Това са прекалено "пресни" случаи, за да има нещо установено със сигурност. По принцип правилото е да не се коментират разследвания. Първо, защото информацията за тях е оскъдна, и второ, защото произшествие с произшествие рядко си приличат. Тези произшествия станаха скоро и нито един авиационен експерт по света няма да коментира каквото и да било по тях. 

- Инцидент с малък самолет стана и край Балчик. Установихте ли причината? 
- Да, имаше събитие при учебен полет. Още сме далече от установяване на причините, тъй като разследването тепърва започва. Извършени са огледи и единственото, което е ясно, е, че е възникнала загуба на управление, но по какви причини - тепърва ще изясняваме. Разследването на всяко авиационно произшествие е сложна процедура, която продължава дълго време. По норматив - в рамките до една година след датата на събитието трябва да излезе окончателният доклад за него. Когато обаче има много сложни разследвания, а мисля, че случаите с двата самолета на Малайзийските авиолинии ще бъдат точно такива - срокът се удължава. В тези случаи международното законодателство предвижда на всяка година след произшествието разследващите да излизат с междинен доклад.  

- Каква е процедурата при разследване на едно авиационно произшествие?
- По принцип е важно да се установят следите, разположението и характерът на отломките, изземат се документи от борда на въздухоплавателното средство, полетните записващи устройства (б.а. - т.нар. черни кутии), а ако има възможност, се взема и интервю с екипажа. Това са част от нещата, които се вършат на място. След което започва същинската работа по разследването - разчитане на "черните кутии", изучаване на радарни картини, на метеорологичното осигуряване и обстановка и пр. Това е много дълъг процес, който включва събирането на огромен обем материали и информация за подготовката на екипажа и спазването на режима за работа и почивка, всичко, свързано с летателната годност на самолета, обслужването на въздушното движение и пр. 

- Каква информация съхраняват т.нар. черни кутии и колко време е необходимо за разчитането им?
- На всички самолети с максимална излетна маса над 5700 кг полетните записващи устройства са две: FDR записва параметрите на работа на различни системи на самолета, а CVR - всички разговори между екипажа, между пилотите и кабинния състав и между екипажа и ръководителите на полети на земята. Някои позволяват разчитане в рамките на един ден, но ако са повредени при удара или пожар, се изисква прилагане на специални методи за възстановяване на информацията, които отнемат време. Случаят с полет МН17 може би ще бъде точно такъв. Все пак полетните записващи устройства са така произведени, че да устояват на широк спектър външни въздействия, за да гарантира оцеляване на информацията в тях. Въпреки това има случаи, при които те биват открити, но информацията е напълно негодна. 

- Кои са най-често срещаните причини за авиационни произшествия?
- Около 75% са свързани с човешкия фактор. Най-много произшествия възникват при заход за кацане и при кацане. Това са двата най-невралгични етапа от полета. Допреди 4-5 години сериозен проблем в авиацията, свързан с човешки грешки, беше сблъскване със земната повърхност при заход към летището (б.а. - авиационният термин е контролиран полет към земната повърхност).

- Като инцидента с полския правителствен самолет при опита за приземяване в Смоленск?
- Да, контролираният полет към земната повърхност беше признат за убиец номер едно в авиацията. Но през последните години се въведоха много сериозни програми в тренажорната подготовка на екипажите, които ограничиха съществено този проблем. 

- Имаше и случаи на нехоризонтиране на наши самолети при кацане и допиране с крило на пистата, например в Осло, Варна и пр.?
- Да, но освен грешки при пилотирането, причините за това могат да бъдат и други, като метеорологичната обстановка - внезапни пориви на вятъра, попадане в спътна следа от предходен кацащ самолет и пр. Метеорологията винаги е много сериозен фактор в авиацията.

- А турбуленцията водила ли е до инциденти?
- Да, включително и ние сме разследвали такива инциденти. В някои географски ширини се генерират мощни въздушни потоци вследствие близостта на сушата с големи водни басейни. Атлантическият океан например е най-големият генератор на мощни въздушни потоци на цялото земно кълбо. Попадането на самолети в зони на 
интензивна турбуленция може да предизвика много сериозни последици дори разпад на самолета във въздуха. Поради това метеорологичното осигуряване на полетите е много важно, а на борда на самолетите има метеорологични локатори, които дават информация на екипажа за зони с опасни метеорологични явления, за да може екипажът своевременно да ги избегне.

- А удари с мълнии?
- Случват се, но самолетите са конструирани да издържат на такива мощни енергии.

- Авиониксът не страда ли от тях?
- Понякога да, но всеки самолет има на борда си и дублиращи механични прибори, с които полетът може да продължи и самолетът да бъде приземен успешно. 

- Какви са другите причини за авиокатастрофи?
- Причините за около 20% са проблеми с техниката, а 5% - всички останали фактори. В зората на реактивната авиация техническите проблеми са били водещ фактор за произшествия - отказ на двигатели, разхерметизация. Но през последните десетилетия делът им намаля много. 

- Кои технически проблеми най-често водят до авиопроизшествия? 
- До началото на 80-те години на ХХ в. са били отказите на двигатели. През последните 20 г. отказите са толкова малко, че на практика в професионалната кариера на един пилот може никога да не се случи такъв, въпреки че те задължително се тренират на симулаторите. Надеждността на съвременните реактивни двигатели е изключително голяма. Срещат се проблеми със системи за кондициониране, електрически системи, откази на навигационно оборудване, попадане в зона с неблагоприятни метеорологични условия, но през последните години няма ясно изразена тенденция.

- И все пак авиацията остава най-сигурният транспорт. Всеки ден загиват хора по пътищата, с влаковете също често стават инциденти и това се приема за нормално.
- Да, въздушният транспорт е най-безопасният и точно затова всяко произшествие веднага попада във фокуса на общественото внимание. Второ, от няколко десетилетия има самолети, които превозват над 250-300 пътници и при падането трагедията е голяма. Авиацията е международен вид транспорт, затова и отзвукът за всяко произшествие е световен. Същевременно наистина като че ли свикнахме всеки ден да чуваме по новините за двама, трима или петима загинали при автомобилни катастрофи и това се превърна в част от ежедневието ни. Но ако човек се вгледа в статистиката, ще открие потресаващи неща. Например през последните 10 г. загиналите средногодишно при авиационни произшествия са между 500 и 600 в целия свят.

- А само у нас загиналите при автомобилни катастрофи за 2012-а и 2013-а бяха по 601. 
- Изобщо не можем да говорим за сравнение. Авиацията е многократно по-безопасна от всички останали видове транспорт. 

Белчо Цанев