Цветозар Вълков
политолог

Най-ярките провали и успехи на правителството на Пламен Орешарски вървят ръка за ръка. Голямата несполука на кабинета е, че дискредитира доверието във всички институции. Получи се "ефект на доминото", който удари и по рейтингите на БНБ и съвсем нелогично - на Президентството. Беше подринато доверието изобщо към парламентарната демокрация. Влязохме в цялостна криза на представителността.

В икономическата теория съществува термин "заразяване" - кризата на един финансов пазар да се пренася върху друг. По същия начин са свързани и институциите на централната и местната власт с партиите. Управата на повечето ръководни държавни структури се излъчва от политическите сили в парламента - НЗОК, БНБ, НОИ и други. Когато имаме криза на представителността в Народното събрание, тя се пренася и към свързаните с него органи и към излъчваните представители.

Положителното е, че заболяването, причинено от кабинета в оставка, в дългосрочен план може да бъде излекувано.

Гражданското общество да изгради устойчива имунна система и да започне да упражнява контрол върху партиите, което да предизвика трансформация на многопартийната система. След оставката всички политически сили ще трябва да тръгнат към реформи, които отлагаха 25 години.

Вторият неуспех на кабинета е, че спря положителното развитие на кредитния рейтинг на България. Той първо бе променен с отрицателна перспектива, а впоследствие свален с една степен. Учудващото позитивно развитие на този сюжет е, че след това държавата успя да пласира най-успешната емисия еврооблигации. Не е логично оценката на рейтинговите агенции да пада, а пазарите да реагират положително. Това показва, че политическите процеси у нас са неясни и се развиват по свои неписани правила.

Третата огромна грешка на правителството е, че се опита да деморализира протеста. Символично Орешарски подаде оставка навръх първата годишнина от "нощта на белия автобус". Тогава властта искаше да ескалира напрежението, за да отнеме моралната сила на разбунтувалите се граждани. Успех на съпротивата е, че въпреки обвиненията и провокациите всичко приключи с добър край. Запази се гражданският мир и протестите не доведоха да трагични последици като в Украйна.

Основна заслуга за оттеглянето на БСП и ДПС имат протестиращите. Ако нямаше митинги, дебатът по наболелите проблеми щеше да отшуми и нямаше да има оставка, независимо от резултатите на евроизборите. Постоянното присъствие на площада даде сила на всички групи в обществото, които искаха промяна, да действат и да налагат дневен ред.

През последните дни развитие придоби натискът на БСП към правителството да излъчи Кристиан Вигенин за еврокомисар. Кабинетът отказа, тъй като номинацията на външния министър щеше да доведе до мощен международен скандал на европейско ниво. От Брюксел ясно посочиха, че всяка страна трябва да предложи няколко кандидатури, а не само една. Ако правителството бе наложило Вигенин в комплект с Кристалина Георгиева, почти сигурно е, че Жан-Клод Юнкер щеше да предпочете Георгиева и по този начин номинацията на Вигенин щеше да олекне в очите на избирателите на БСП. Една седмица щяха да говорят какъв велик специалист е външният министър и неговата несполука щеше да се използва срещу тях в предизборната кампания. Смятам, че в соцпартията изобщо не са възнамерявали сериозно да се сдобият с еврокомисар, просто искаха да демонстрират сила и последни въздишки.