Проф. Христина Вучева е икономист и дългогодишен преподавател в УНСС. Тя е бивш министър на финансите и вицепремиер в първото служебно правителство с премиер Ренета Инджова /1994-1995/.
Остават само няколко дни, за да се изпълни едно задължение на квестора в КТБ. Той трябва да направи финансов отчет един месец, след като е влязъл, и да представи доклад, с който да каже какво е направила квестурата и какво предлага. Така че трябва да се изчака това да стане, като предполагам, че ще е до 25 юли. На основата на това може да се мине към следващата стъпка и да се предложи на всички акционери да увеличат капитала. Това се налага при всички случаи, според мен, тъй като ликвидността няма как да се възстанови по друг начин. Има два варианта - или някой увеличава капитала с нови акции, или някой дава временно на депозит някакви пари. Няма други техники.
Първо да поканят акционерите.
Най-безобидна и законосъобразна е тази техника - да се предложи на акционерите, ако действително желаят, в кратък срок да решат дали искат да увеличат капитала, което означава, че спасяват банката. Те остават собственици и поемат съответните ангажименти. Това е един възможен ход. Ако и това не стане, защото те откажат /това е лошият вариант/ или пък не могат в срок да реализират такава програма, тогава най-евтиното за цялото общество е не да рухне банката и да мислим дали ще възстановим 100 хил. лв. или пълния размер на депозитите. Защото това е най-тежкият вариант, който лишава стопанската инициатива от резултати и дава възможност заразата да се разпространи из целия банков сектор. Следователно нашата намеса би имала смисъл ако ги убедим, че това не трябва да се допуска и надзорът трябва да излезе с ясни позиции за оздравяване. Първата позиция дори бе точно такава - да се стресне управителният съвет /на БНБ - бел. ред./, че някой е изнесъл 200 млн. лв. с чували. Това стресна Управителния съвет и той премина на варианта: "Дайте да зарежем тази банка и да минем към другата, за да спасим нещо". Това спасяване на 2 банки също е познато. В световната практика се правят т.нар. лоши банки или банки "кошчета за боклук" се наричат, когато се спасява цяла система. Това ни бе подсказано, когато писахме закона през 1994 година. Тогава хората от Световната банка ни предоставиха огромна литература. Тогава се видя, че това е практиката - всички лоши кредити се влагат в една банка, наречена "кошче за боклук", и оттам нататък останалите са читави. Нещо подобно се направи междинно у нас. Но ние не приехме този вариант. Мисля, че тогава в България приложихме много по-добър вариант, но отново имаше недоволни. Но банката "кошче за боклук" не ни върши работа в случая. Защото всички сме с донякъде основателното подозрение, че някой иска точно това да направи - да заличи следите от кредитите с приказките и пуснатите слухове и те да не се върнат, да се обезценят. Всички искаме това да не става. Следователно трябва да предложим на нашите управляващи и на УС на националната банка, след като мине датата 25 юли, да се поиска много бързо - за ден, експертизата, както на такива като нас, които сме гражданското общество, така и да се поиска мнението и на бюджетната комисия. Но това да се случи след доклада на квестора. А нашето предложение, на нашето гражданско общество, да бъде, че искаме банката да се оздрави.
Вторият ход е на държавата.
Ако не могат да я оздравят акционерите като първи ход, то тогава втори ход - да се оздрави по закона и вече с участието на действителното изваждане на поне 1,5 млрд. лв. от фискалния резерв за задаване на един депозит, който да престои в определен срок и да заздрави ликвидността. Това обаче означава безкрайни приказки от сорта на: "данъците на хората отиват да спасяват Василев" и "тези, които го предлагат, са агенти на Русия и Василев", които всеки трудно би понесъл. Следователно дори да е състоятелен икономически този вариант, няма да бъде приет от обществото. По-приемливо е все пак не депозитът, защото никой няма да поеме този финансов риск, тъй като ще бъде оплют и заклеймен, а другият вариант, който е по-читав - давате ги тези 1,5 млрд. лв., но ги давате, като държавата става условен акционер чрез банка. Или както в закона е казано - УС определя банковата институция, която ще увеличи капитала. Това е читавият текст на закона и никой не може да упрекне никого, че е извън закона. В този случай обаче Василев и останалите, тъй като са отказали да спасят собствената си банка, ще изгубят собствеността си над нея. Това, според мен, е най-справедливият и добър ход за всички. Тогава няма да има нужда от други неща. Разбира се, остава рискът, защото в тези десет дни могат да се случат куп неприятности. Но друг изход според мен няма.
Американският опит: Първо спряха фалитите, после разследваха.
Нека да се учим от братята американци. Те най-напред дадоха 700 млрд. лв., спряха абсолютно всички фалити, които можеха да станат, освен на "Лемън Брадърс", и чак след една година направиха разследване много сериозно през всички комисии, прокуратура. Поискаха обяснения от всички, имаше доста тежки изказвания. Но най-напред дадоха парите и спряха фалита и чак тогава направиха разследването. А какво стана след това - получиха си парите, които дадоха. На пръв поглед те подариха куп пари, но след години си върнаха огромна част от тях. Аз това предлагам и се чудя защо моите млади колеги не ме разбират и го подминават. Аз предлагам банката да се оздрави и всички да се борим за това парите да се върнат на бюджета, а не да се стига до компенсиране. Защото ние, когато компенсираме спестителите, вече ще сме загубили държавата, можете да сте убедени. Така че трябва да се обединим и аз апелирам за това. Нека да търсим спасението за всички ни, а не за този или онзи.
БНБ постъпи според закона.
Нека да си припомним началото. Вярно е, че след последните неща всички имаме основание да казваме това, което казваме по отношение на БНБ. Началото започна с нещо, което идваше от прокуратурата, и то стресира. Изведнъж моят подуправител е привикан в прокуратурата да отговаря за т. нар. престъпления по служба. Често съм била принудена да проучвам това, защото имам доста колеги, които още по мое време, когато имаше само финансов контрол, имаше този текст - извеждаше масово всички счетоводители от този член. Кой какво направил в едно предприятие - т. нар. финансов контрол, който сега е Агенция за държавна финансова инспекция. Те вървяха тогава по този текст. Всички до един накрая бяха освободени от отговорност, но две-три години от живота на тези хора отиваше в разправии. Този текст от закона е много стресиращ за хората. Какво да направи господин Искров, когато неговият подуправител вече е привикан там, като освен това има медийни съобщения за хора, които обискират и изземват - не е ясно банката или други офиси? След това събитие пък следва писмо, което е строго по закон, с искане от страна на ръководството на тази банка, в което се казва: "Ние не можем да плащаме". Междувременно вървят опашки - всички знаем какво се случваше на 17, 18 и 19 юни. И на 20-ти вече идва това писмо - е, няма друга реакция, която може по закон да предприеме УС. Той трябва да вкара в действие този текст от закона и да постави банката под надзор. Очакването при такава ситуация на закона - духът, текстът е, че някой нещо ще направи, за да възвърне платежоспособността на съответната банка. Това е смисълът на този текст. Така че УС не може да бъде обвиняван в първата му стъпка, че не е постъпил по закон или че не е сторил нужното. Друг е въпросът дали някой е организирал нещо, а не искам да участвам в такъв разговор.
Записа Валерия Стойкова
