Андрей Георгиев, изпълнителен директор
на финансова къща "Логос"

Бизнесът приема с притеснения всякакви видове политическа несигурност. Затова с неодобрение предприемачите биха се отнесли към каквито и да било идеи за влизане отново в един кръг на избори и неяснота. Мисля, че проблемите, които стоят пред страната, са тежки. От февруари досега се натрупваше и допълнителна несигурност. Избирането на правителството на Пламен Орешарски бе възприето като нещо положително, още повече че бяха дадени първоначални сигнали, че то ще бъде отворено към съсловните бизнес организации, за да се търсят решения на сложните въпроси. А те не са никак малко. На първо място, енергетиката ни е в състояние на фалит, натрупани са значителни проблеми, които не могат да бъдат решени скоро. Изключително тежко е състоянието на държавни мастодонти като БДЖ, ВМЗ... Виждаме, че има и проблеми с изпълнението на държавния бюджет. Така че едно правителство, макар и с откровено политически лица като министри в икономиката и на други постове, бе прието добре, по-добре, отколкото никакво. И сега възможността отново да изпаднем в безтегловност още три месеца изглежда твърде обезпокоителна.

Надявам се, че по-голямата част от обществото и от политическите фигури в парламента ще намерят сили и разум за вариант за решаване на въпросите, които стоят пред икономиката. Защото това е една консервативна система, в която натрупването на безтегловност и липсата на решения се отразява негативно за години напред.
В момента министерствата са неработещи, а вече сме средата на годината. Така че би трябвало да се търси и избере по-безболезненият вариант. Със сигурност това не е влизането в процедура на нови предсрочни избори, което предполага отново състояние на липса на управление. Защото няма какво да се заблуждаваме, служебно правителство не може да се сравнява с редовно избраните кабинети и такова състояние не е полезно за никого, особено ако тези нови избори ще повторят същия модел, който имаме и в момента.

За съжаление явно има натрупани много недоволство и напрежение в обществото. И затова ситуацията ми прилича много на тази през зимата. Опасявам се и че няма да се стигне до решение. Решенията, конкретно за икономиката, трябва да бъдат планирани, а не да се люшкаме от една крайност в друга. Независимо кой ще дойде като правителство - дясно, ляво, центристко, няма значение - границите са размити, проблемите стоят пред всички. Трябват прагматични и стратегически решения за създаване на добър бизнес климат за започване на радикални реформи, доколкото са възможни в този момент - в публичните сектори като здравеопазване, пенсионна система - тези, които имат голям дял в разходната част на бюджета.

Истината е, че в един краткосрочен период от 2-3 години трябва да забравим за чуждите инвестиции и да разчитаме изцяло на собствените си сили. При тази ситуация в страната абсурд е да се очакват големи инвеститори. Затова трябва да се насочат и повече усилия към усвояването на средствата от европейските фондове. Лошото обаче е, че и оттам може да се очаква намаление на средствата, и то не защото Европа не ни харесва, а защото усвояването на средствата е дълъг процес, който не започва днес и няма да свърши утре, а изисква постоянство, тъй като програмните периоди са дълги. А ние май не демонстрираме такова. Ако отново има липса на правителство и на екипи, които ту спират, ту започват да работят, сами ще си влезем в капана. Знаем, че това, което сами си направим, никой друг не може да ни го причини.

Записа Валерия Стойкова