Шефът вече няма да може да ни пенсионира, когато навършим законовата възраст и навъртим нужния стаж. Това предвиждат поправки в осигурителния и в трудовия кодекс, предложени от социалния министър Тотю Младенов. Всеки ще може да работи допълнително колкото иска, като всяка година стаж отгоре ще увеличава бъдещата му пенсия с 3%. Закрилата отпада, когато човек подаде документи в НОИ. Принудително на 65 г. ще се пенсионират само професорите и доцентите. За всички останали в държавата пенсионната възраст остава 63 г. за мъжете и 60 г. за жените. Задължителният осигурителен стаж се вдига с 3 г. - за мъжете вече ще е 40 вместо 37 г., а за жените - 37 вместо 34. Новият ред влиза в сила от 1 юли 2011 г. Запазва се възможността навършилите 65 г. да вземат социална пенсия, ако са работили поне 15 г. Навършилите пенсионна възраст, на които не им стигат 36 месеца стаж, могат да излязат в пенсия, но с по-малко пари. За всеки недостигащ месец редукцията ще е 0,2%.

Миньори, летци, химици, които са в I и II категория, запазват правото си на ранна пенсия до 31 декември 2014 г. включително. И за тях стажът се вдига съответно на 37 и 40 г. Човек ще може да си купи само 2 недостигащи години вместо 5. Целта е пенсията да се обвърже с реално отработеното време. Отпада опцията за разсрочено плащане.

Българската банка за развитие най-вероятно ще предоставя като заем средствата от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), договорени още през 2007 г., съобщи за „Класа“ министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Другата възможност е това да става през фонд ФЛАГ. Този въпрос е бил обсъждан на последното заседание на Съвета за икономическа политика. Догодина наличният ресурс на фонда няма да е достатъчен, което ще бъде проблем, обясни той.

Заемът ще се използва за осигуряване на общинското съфинансиране по големите проекти от европейските програми и за покриване на финансови дупки. Общините вече имат проблеми с осигуряването на средства за съфинансирането, което е процент от стойността на европроектите. Финансовите дупки ще се получат в резултат от необходимостта да се задели допълнителен ресурс за проектите, поясни Дончев. Те се покриват от приходите, които ще генерират в бъдеще проектите за ВиК и депа от цените за депониране на отпадъци и за водата.

„Това за нас ще е изцяло заемен ресурс. Затова настояваме кредитите за покриване на финансовите дупки да се обслужват от ВиК дружествата или в справедливо съотношение между тях и местната власт в зависимост от това чия е собствеността“, коментира Силвия Георгиева от Националното сдружение на общините в България.

Откриването на новите търговски центрове увеличи с една десета празните магазини по главните търговски улици. Това се казва в анализ на Colliers International. Търговците предпочитат да наемат магазини в моловете, където наемите са осезаемо по-ниски.

Най-стабилна остава заетостта на главните търговски улици в Пловдив. Свободните площи в града възлизат на 14%, но високата цифра се дължи на един затворен търговски център на главната търговска улица. В Бургас и Варна процентът на свободни площи е сравнително нисък, съответно 3% и 5%.

Търсенето на модерни търговски площи се движи основно от европейски и турски марки, като повечето влизат на българския пазар директно, се отбелязва още в доклада на Colliers.

Освен увеличаването на стажа за пенсия догодина предстои още една промяна в осигурителната система, научи "Сега". Експертите, които работят по реформата, са единодушни, че трябва да се увеличи максималният осигурителен доход. Така според тях ще се повишат приходите в НОИ.

В последните 2 години максималният осигурителен доход у нас беше замразен на 2000 лв., за да не се натоварват разходите за работна заплата в кризата.

Синдикатите и работодателите имат различни позиции за размера на увеличението. КТ "Подкрепа" настоява таванът да бъде обвързан с минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, като се определи на 10 пъти по-висок от него. В момента това означава 4200 лв., което ще е повече от двойно увеличение.

Бизнесът обаче е склонен на далеч по-скромно увеличение - максимумът да е 10 пъти по-висок от минималната работна заплата. Това вече означава 2400 лв.

Работещите пенсионери стават свещени крави за фирмите си. Шефовете няма да имат право да ги уволняват когато те натрупат нужния стаж и години. Това предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване, подготвени от екипа на министър Тотю Младенов. Единствено професорите и доцентите ще бъдат пенсионирани принудително, щом навършат 65 г. Всички останали обаче няма да имат пречка да се трудят, докато имат сили и желание. Сега законът позволява на работодателите да прекратяват договорите със служители, които имат право на пенсия. За жените условията са навършени 55,6 години и стаж от 34 г., а за мъжете съответно - 60,6 г. и 37 г. Идеята на правителството е с промените да се стимулират хората да работят повече заради застаряването и липсата на средства за пенсии. Според експертите обаче поправките ще имат обратен ефект.

260 хиляди души, които сами си плащат вноските за пенсия, ще чакат с месеци, за да получат парите си за болнични или майчинство. Това предвиждат поправките в Кодекса за социално осигуряване, които подготвят хората на министър Тотю Младенов във връзка с пенсионната реформа. Те трябва да влязат в парламента до края на месеца. Целта на прaвителството е с тях да спре източването на НОИ. "На практика обаче то ще ореже правата на една част от българите и ще наруши принципите на социалното осигуряване", твърдят експертите.

Промяната ще засегне както хора с високи заплати като адвокатите и нотариусите, така и други с ниски, каквито са земеделските производители например. Идеята на кабинета е всички те да получават пълния размер на болничните и майчинските си след подаването на данъчната си декларация. Междувременно тези хора трябва да се осигуряват за болест или раждане върху минималния доход, който за тази година е 420 лв. Когато ги хване грип или забременеят обаче, те ще получават малки обезщетения.

Вместо 80 или 90 на сто от реалните си заплати, които често гонят максималния осигурителен доход от 2000 лв., те ще получават 420 лв.
Тоест вместо един болен адвокат да взема по 1600 лв. или една бременна нотариуска да получава 1800 лв., тези хора ще имат съответно 336 лв. или 378 лв. Разликата пък ще получават чак следващата година, като си подадат данъчните декларации.

Опустошихме магазините в Сръбско. Докато гърци и румънци пълнят торбите у нас, ние зареждаме хладилниците от западните ни съседи. По 20 души на ден мъкнат сакове с провизии през браздата в трънското село Стрезимировци. Пешаците пазаруват в бакалията, която е на метри от нашата рампа. Малкото магазинче, направено да обслужва шепата старци от селото, останало в сръбска територия след Ньойския договор, сега прави оборот колкото голям хипермаркет. Едва смогваме с доставките, хвалят се комшиите.

Цяло Трънско се изхранва от близките сръбски градове, разказаха жителите на Стрезимировци. От няколко седмици дори софиянци прескачали през браздата, за да се запасят с евтина храна. Кило кайма оттатък границата излиза 5 лв. Седем лева пък е цената на омесена с подправки за плескавици. У нас каймата излиза с около левче повече. Колбасите в Сърбия са от месо, а не като нашите от соя, обясняват местните.

Куфарната търговия започна още преди няколко месеца с цигари.

Броят на отпуснатите ипотечни кредити расте, но средният им размер през последния месец е спаднал с над 16%. Това показват данни на компанията за ипотечни кредити “КредитЦентър”.

 Според тях клиентите искат по-малки суми заради по-ниските цени на имотите и ползването на по-малък процент на външно финансиране.

Хората изпитват притеснение за финансовата си стабилност и предпочитат да се възползват да се сдобият с нов дом при минимален риск.

В малките областни градове се купуват предимно жилища на цена между 20 и 30 хил. евро, като често за това се теглят кредити с размер 10-15 хил. евро. Това означава месечна вноска от 160 до 250 лева при срок от 20 г.

Двете големи компании, които се включиха в конкурса за т. нар. “обществен мултиплекс” - БТК и М-Тел, отпадат от битката за цифровото разпръскване на програмите на БНТ и БНР, научи “Труд” от източници от Комисията за регулиране на съобщенията. Според експерти от ведомството и двете оферти не са сериозни и събират ниски оценки.

Собственикът на последния национален лиценз за цифрово тв излъчване ще бъде избран между офертите на “Хану Про” и “Ди Ви Би Ти”.

Според източниците на “Труд” двете компании са събрали почти равни резултати от междуведомствената комисия за конкурса. Затова щяло да се наложи да се вземе “политическо решение”. В противен случай ще се стигне до мегаскандал и серия от съдебни дела, коментира източникът на “Труд”.